местно измръзване – има следните признаци: зачервяване, а впоследствие побледняване на кожата. В зависимост от степента на измръзване се появяват мехури и рани, както при изгаряне. За да помогнете, отстранете стягащото облекло – ръкавици, обувки, дрехи. Измръзналите крайници поставете в съд с хладка вода, която затопляйте постепенно. Направете масаж на кожата с помощта на мазнина или щпун. Завийте пострадалия, дайте му топли течности.
Мехурите и раните не пипайте. Достатъчна е суха стерилна превръзка. Осигурете медицинска помощ.

Общо измръзване /”бялата смърт”/ има следните признацш. умора, отпуснатост, сънливост, жажда, затруднена подвижност, смущение в походката и говора, халюцинации. Забавят се пулсът и дишането, изпада се в безсъзнание.
Осигурете завет или помещение. Не го насилвайте да се движи – така ще изразходва и последните си резерви от енергия. Подменете мокрите или замръзнали дрехи. Незабавно го завийте и затоплете. Ако е в съзнание, дайте му топли течности. При нужда – започнете съживяване. Осигурете медицинска помощ.

Действия:
а/ ако дрехите горят, не позволявайте на пострадалия да бяга;
б/ завийте го плътно, засилете го с пясък, потопете го във вода
в/ не събличайте пострадалия, не пукайте мехурите, не използвайте дезинфекциозни и други средства;
г/ можете да го облеете със студена вода или да го увиете в мокър чаршаф;
д/ до идването на квалифициран екип поставете на откритите изгаряния суха, стерилна превръзка. Осигурете покой. Ако има шок – противошокова поза. Ако е в съзнание и няма наранявания в коремната област, дайте много течности. Завийте го. Ако се налага, направете раздишване с издишан въздух и външно притискане на сърцето.

а/ поставете пристягаща превръзка /турникет/ между притиснатата част й сърцето;
б/ освободете крайника; в/ забранете движенията;
г/ бинтовайте крайника от глезена /китката / до пристягащата превръзка;
д/ обездвижете крайника;
е/ завийте пострадалия;
ж/ ако е в съзнание, дайте му много течности;
з/ ако няма шок, поставете го полуседнал; ако има, поставете го в противошокова поза;
осигурете квалифицирана помощ.

Изкълчените стави се обездвижват като счупените кости. Не правете опити за наместване!
ВНИМАНИЕ! На пострадалите със счупване на големите кости се забраняват пасивни и активни движения. Трябва да им оказвате помощ много внимателно, за да не ги увредите допълнително. Никога не правете опити за наместване на изкълчена става или счупена кост.

При счупване на долната челюст има опасност от самозадушаване, поради несъзнателно стягане на силната болка.

При съмнение за счупване на основата на черепа или прешлен на гръбначния стълб пострадалият се обездвижва много внимателно, без да се прегъва или раздвижва тялото му. Това най-добре се осъществява от четирима души. Трима повдигат пострадалия, без да го мърдат, четвъртият подлага под гърба му дъска или друга твърда плоскост, напр. врата.

ЗАПОМНЕТЕ! Ако такъв пострадал се движи или превозва, без да е обездвижен с дъска, може да остане парализиран за цял живот. Ако нямате възможност да го обез-движите, без да го мърдате, окажете другите незабавни мерки, завийте го и чакайте специализирания медицински екип;

При счупване на ключицата обездвижването се осъществява чрез разтваряне на раменете към гърба може да пътува седнал в обикновено превозно средство, ако няма други поражения, които са от първа спешност.

При счупвания на кости:
Опасностите при това увреждане се дължат на разкъсванията, които отчупените, остри костни краища или парчета причиняват на кръвоносните съдове, мускулите, нервите, гръбначния мозък и вътрешните органи. Най-често се чупят тръбните кости на ръцете и краката.
Какви са признаците при счупена кост?
- Болка. Тя започва от момента на удара и се засилва при движение.

Оток. Това е подуване, в което при внимателно опипване се усеща хрущене. Ако счупването е с рана / открито/най-често костните парчета се виждат.

- Деформация. Тя се дължи на отока, разместените костни парчета, кръвоизлив и други.

- Ненормална подвижност. Има я там, където преди счупването не е имало такава.

- Ограничена или невъзможна подвижност на крайника под мястото на счупването или промяна в неговата дължина.
ПОМНЕТЕ! Когато се съмнявате за закрито счупване на кост, действайте, като че ли сигурно го има! Ако счупването е открито, то се придружава от рана и се установява по-лесно.

За да избегнете опасните последствия на едно счупване, трябва да извършите обездвижване на счупената кост. Тъй като човешкото тяло се движи чрез ставите си, правилото е да обездвижите две съседни стави на мястото на счупването. Това се извършва със стандартни или подръчни средства ,Горното правило най-често се прилага при счупвания на костите на крайниците на човешкото тяло.