Преди да се започне транспортирането на пострадал, се налага установяване на състоянието му, преценяване на пътя, по който ще се носи, и определяне на крайния пункт. Използуват се личната екипировка и специалните съоръжения на участниците.
Седалка от раница. Раницата се обръща с дъното нагоре, ремъците се отпускат докрай. Ако има банели, се изваждат. Краката на пострадалия се пъхат под ремъците. Той сяда на раницата и спасителят я слага на раменете си. Така се транспорти-

Седалка от алпийски въжета. Въжето се намотава на равни примки с дължина-—70 cm. С част от него се фиксират примките посредством няколко намотки на целия сноп. След това се разделят примките на две еднакви половини, които се надяват на бедрата на ранения и на раменете на спасителя. Носенето става, както при седалката от раница.

Носилка от анораци. Необходими са два анорака и два по-дълги пръта или чифт ски. Ръкавите на анораците се обръщат и през тях се прокарват прътите или ските. Получава се здрава носилка, в двата края на която се правят ограничения посредством къси пръти или ледокопи.
Носилка от алпийско въже. От алпийско въже се изплита по специален начин мрежа носилка. Преди да се постави в нея пострадалият, отдолу се настилат пуловери, анораци, раници. Равномерно оплетените намотки позволяват носене от-души, което облекчава натоварването. В такава носилка раненият може да бъде спуснат и по скали, след като се направи система за окачване.

Импровизирана шейна. Използува се за транспортиране на пострадал при зимни условия. Прави се от два чифта ски с помощта на помощни въженца, колани за ски, ледокопи, щеки или от един чифт ски, ако се носят елементите за направа на шейна при алпийско ски-рали.

Специални съоръжения за транспортиране
Те се намират на разположение в пунктовете на ПКСС и боравенето с тях изисква голяма квалификация и опит. У нас са разпространени планинската количка “Маринер”, шейната “Акия” , транспортният чувал “Тюромонт”, спасителното седло “Гремингер” и въжено-стоманената уредба.

Сигнализация при спасителни акции
В планината разстоянията са много големи. Почти винаги словесната връзка и видимостта са затруднени. Нужна е система от сигнали, еднакво разбираеми от всички планинари. Сигналите са видими (светлинни) и звукови. У нас се използуват следните международни сигнали:

1.За искане на помощ — шест сигнала в продължение на една минута, минута пауза и т. н. Когато бедстващата група разполага с ракети,
изстрелването на всяка от тях без значение на цвета е сигнал за помощ.
2. За идване на помощ — три сигнала за минута, едноминутна пауза й т. н.
3. За установяване на местонахождението — продължителни, непрекъснати сигнали.
При спасителни операции на скала често се употребяват звукови сигнали:
1. Спри — едно продължително изсвирване.
2. Спускай — две изсвирвания.
3. Изтегли — три изсвирвания.
При прекъсване на спасителните операции се сигнализира “отбой” — три къси сигнала, кратка пауза и т. н. в продължение на три минути.

Важно условие за всички туристи и алпинисти е носенето на личен превързочен пакет, а при по-масови прояви — на санитарна чанта.

Организира се, когато има затрупани от лавина. Без да изпадат в паника, незасегнатите от лавината извършват следните бързи действия:

1. Наблюдават свличането и попадналите хора в снежните маси до тяхното спиране.
2. Отбелязват мястото, където затрупаните са видени за последен път .
3. Оглеждат терена, проверявайки няма ли опасност от нови лавини, и поставят наблюдател.
4. Започват щателен оглед на лавината острови за части от екипировката, лавинния шнур или тялото на затрупания — най-вече в зоната между мястото, където той е видян за последен път, и края на лавинното свличане.
5. Ако огледът не даде резултат, тази зона се прослушва със залягане върху снега.
6. Изпраща се куриер до хижа или най-близкото населено място за помощ.
7. Сондира се лавината (гореописаната зона) със ски, обърнати щеки или специални сонди. Лавинните сонди са тънки метални пръчки, чийто край (глава) има фини остри кукички. При докосване на някакъв предмет сондата се завъртва леко и откъсва много малки части от него. Така може да се установи дали е докоснат затрупаният.
8. До идването на спасителните групи търсенето продължава. В голям процент от случаите на спасяване на затрупани от лавина помощта е била дадена от непострадалите спътници. С напредване на времето вероятността да бъдат спасени затрупаните намалява.
След идването на квалифицирани планински спасители акцията се разраства и преорганизира. Напоследък у нас специално са обучени кучета за търсене на затрупани от лавина. Спасителите работят отначало със сонди, а ако това не даде резултат, се прокопават тунели, които съвпадат с посоката на падане на лавината. Те имат ширина-—100 cm и се правят на разстояние един от друг. Тази ивица се сондира напречно отстрани. Междувременно се организира пункт за първа помощ и за затопляне и хранене на участвуващите в акцията. Тя може да се прекрати само след няколкодневно безрезултатно търсене.

Сваляне и извличане на пострадал по скали
Прилага се при злополука с алпинисти по скален маршрут. Използуват се алпийският инвентар, възлите, осигуряването и някои специални начини и съоръжения — установка, спирачен блок от карабинери, рогатка, въжено-стоманена уредба и др.

Най-често пострадалият се сваля с рапел или с горна регулация през спирачен блок от карабинери , който се прави с два карабинера, разположени перпендикулярно, създаващи значителен триещ момент на прокараните въжета. За по-голяма сигурност на мястото на спускането се прави установка от няколко клина или на подходящи скални издатъци и усилени карабинери с муфа. Така спасителят има пълна свобода на действие, тъй като ръцете му са свободни. При стръмни снежно-фирнови склонове установката може да се направи от няколко ледокопа или ски.

Извличане се налага при злополука близо до горния край на маршрута, при попадане в ледникова пукнатина и при невъзможност за спускане (големи надвесени пасажи). За по-леко преодоляване на голямата тежест се правят полиспасти — механизми от няколко елемента, изпълнени от опорни точки, карабинери, клинове и въжета . Чрез тях усилието за изтегляне се намалява няколко пъти. На мястото на самозатягащите се възли могат да бъдет употребени жумари, улесняващи манипулирането.
За пренасяне на пострадал през широки пукнатини и улеи се използува техническият прийом, наречен тролей . Неговата употреба е оправдана при липса на друга възможност.

Спасителната дейност в планините се характеризира от два основни момента — оказване на първа долекарска помощ на пострадалите и транспортирането им. Към техниката на планинското спасяване се отнасят редица специфични действия и сръчности, целящи откриване и подпомагане на бедстващите, бързо и безопасно придвижване или пренасяне до населено място с възможности за квалифицирана медицинска помощ. Всяка спасителна акция е зависима от моментното състояние на пострадалите, релефа и отдалечеността на мястото на произшествието, метеорологичните условия, часа на денонощието и пр. Това обуславя многообразието на спасителните действия. Те могат да се групират, както следва: лавиноспасителна акция, сваляне и извличане по скали, транспортиране с подръчни средства, транспортиране със специални съоръжения.
Важно условие за всички туристи и алпинисти е носенето на личен превързочен пакет, а при по-масови прояви — на санитарна чанта.