При кръвотечения от предраменницата и подбедреницата максимално стегнете крайника в лакетната или колянната става, като поставите в ямката бинт, носна кърпа или друга мека материя .

- поставете пристягаща превръзка /турникет, гумена тръба, триъгълна кърпа или подръчно средство / НЕ ЖИЦА ИЛИ ТЕЛ/ върху дебела мека подложка 15 см над мястото на нараняването. Ако кръвотечението не спре, се търси място с една кост – 15 см над лакътя или пристегнете пак за един час, но не на същото място. Не махайте старата притискаща превръзка. Върху нея направете надвръзка. Ако кръвотечението е спряло – не пристягайте повече.

- Поставете върху раната притискаща /тампонираща/ превръзка, която се прави така: без да поставяте никакви лекарства покрийте раната със стерилна марля, върху нея поставете дюшече от памук, а върху него освободен от обвивката малък, неразвит бинт /той затапва, тампонира раната/, върху тампона поставете някакво малко, твърдо тяло /то притиска тампона в раната/ и отгоре стегнете превръзка така, че възелът да попадне върху твърдото тяло. Накрая превържете с бинт или с триъгълна кърпа -така, че околната среда да няма достъп до раната.

а/ спрете кръвотечението чрез пристягаща и притискаща превръзка;
6/ превържете раната;
в/ дайте течности, завийте
г/ потърсете откъснатата част и без да я чистите или миете, я запазете, увита в стерилна марля или кърпа. Ако имате възможност, поставете увитата откъсната част във водонепроницаема /пластмасова/ торбичка. Тази торбичка поставете в по-голяма, пълна с вода и ледени парчета.
ЗАПОМНЕТЕ! Добре е откъснатата част да бъде в студена среда НО да няма допир с водата и леда. Бързото осигуряване на специализиран хирург, след като осъществите незабавните мерки, помага за по-благоприятния изход -присаждане на откъснатата част. Това вече успешно се прави от българските хирурзи.

Ако се намирате сред природата по време на гръмотевична буря, постарайте се да застанете далеч от високи дървета и самотно стърчащи канари. При наличие на сух предмет, седнете върху него.

Ако сте на велосипед, слезте от него.

Отдалечете се от електропроводите за високо напрежение. Стойте настрани от метални конструкции, огради, парапети и други метални заграждения. Не се хващайте и не дръжте метални предмети.

Ако бурята ви изненада в река, езеро или басейн незабавно излезте от водата и се отдалечете. В случай че сте с лодка или сърф в морето, бързо тръгнете към брега.
Когато се намирате вкъщи или на работното място, трябва да изключите от мрежата телевизора, кабела от външната антена, компютъра, видеокасетофона и останалите електрически уреди. Затворете вратите и прозорците. Стойте далеч от чешми, балконски врати, прозорци.

По време на пътуване приберете антената на колата. Ако падне гръм по време на движение, проверете гумите на колата, ако са обгорели, могат да се спукат.

Преди да се започне транспортирането на пострадал, се налага установяване на състоянието му, преценяване на пътя, по който ще се носи, и определяне на крайния пункт. Използуват се личната екипировка и специалните съоръжения на участниците.
Седалка от раница. Раницата се обръща с дъното нагоре, ремъците се отпускат докрай. Ако има банели, се изваждат. Краката на пострадалия се пъхат под ремъците. Той сяда на раницата и спасителят я слага на раменете си. Така се транспорти-

Седалка от алпийски въжета. Въжето се намотава на равни примки с дължина-—70 cm. С част от него се фиксират примките посредством няколко намотки на целия сноп. След това се разделят примките на две еднакви половини, които се надяват на бедрата на ранения и на раменете на спасителя. Носенето става, както при седалката от раница.

Носилка от анораци. Необходими са два анорака и два по-дълги пръта или чифт ски. Ръкавите на анораците се обръщат и през тях се прокарват прътите или ските. Получава се здрава носилка, в двата края на която се правят ограничения посредством къси пръти или ледокопи.
Носилка от алпийско въже. От алпийско въже се изплита по специален начин мрежа носилка. Преди да се постави в нея пострадалият, отдолу се настилат пуловери, анораци, раници. Равномерно оплетените намотки позволяват носене от-души, което облекчава натоварването. В такава носилка раненият може да бъде спуснат и по скали, след като се направи система за окачване.

Импровизирана шейна. Използува се за транспортиране на пострадал при зимни условия. Прави се от два чифта ски с помощта на помощни въженца, колани за ски, ледокопи, щеки или от един чифт ски, ако се носят елементите за направа на шейна при алпийско ски-рали.

Специални съоръжения за транспортиране
Те се намират на разположение в пунктовете на ПКСС и боравенето с тях изисква голяма квалификация и опит. У нас са разпространени планинската количка “Маринер”, шейната “Акия” , транспортният чувал “Тюромонт”, спасителното седло “Гремингер” и въжено-стоманената уредба.

Сигнализация при спасителни акции
В планината разстоянията са много големи. Почти винаги словесната връзка и видимостта са затруднени. Нужна е система от сигнали, еднакво разбираеми от всички планинари. Сигналите са видими (светлинни) и звукови. У нас се използуват следните международни сигнали:

1.За искане на помощ — шест сигнала в продължение на една минута, минута пауза и т. н. Когато бедстващата група разполага с ракети,
изстрелването на всяка от тях без значение на цвета е сигнал за помощ.
2. За идване на помощ — три сигнала за минута, едноминутна пауза й т. н.
3. За установяване на местонахождението — продължителни, непрекъснати сигнали.
При спасителни операции на скала често се употребяват звукови сигнали:
1. Спри — едно продължително изсвирване.
2. Спускай — две изсвирвания.
3. Изтегли — три изсвирвания.
При прекъсване на спасителните операции се сигнализира “отбой” — три къси сигнала, кратка пауза и т. н. в продължение на три минути.

Важно условие за всички туристи и алпинисти е носенето на личен превързочен пакет, а при по-масови прояви — на санитарна чанта.

Организира се, когато има затрупани от лавина. Без да изпадат в паника, незасегнатите от лавината извършват следните бързи действия:

1. Наблюдават свличането и попадналите хора в снежните маси до тяхното спиране.
2. Отбелязват мястото, където затрупаните са видени за последен път .
3. Оглеждат терена, проверявайки няма ли опасност от нови лавини, и поставят наблюдател.
4. Започват щателен оглед на лавината острови за части от екипировката, лавинния шнур или тялото на затрупания — най-вече в зоната между мястото, където той е видян за последен път, и края на лавинното свличане.
5. Ако огледът не даде резултат, тази зона се прослушва със залягане върху снега.
6. Изпраща се куриер до хижа или най-близкото населено място за помощ.
7. Сондира се лавината (гореописаната зона) със ски, обърнати щеки или специални сонди. Лавинните сонди са тънки метални пръчки, чийто край (глава) има фини остри кукички. При докосване на някакъв предмет сондата се завъртва леко и откъсва много малки части от него. Така може да се установи дали е докоснат затрупаният.
8. До идването на спасителните групи търсенето продължава. В голям процент от случаите на спасяване на затрупани от лавина помощта е била дадена от непострадалите спътници. С напредване на времето вероятността да бъдат спасени затрупаните намалява.
След идването на квалифицирани планински спасители акцията се разраства и преорганизира. Напоследък у нас специално са обучени кучета за търсене на затрупани от лавина. Спасителите работят отначало със сонди, а ако това не даде резултат, се прокопават тунели, които съвпадат с посоката на падане на лавината. Те имат ширина-—100 cm и се правят на разстояние един от друг. Тази ивица се сондира напречно отстрани. Междувременно се организира пункт за първа помощ и за затопляне и хранене на участвуващите в акцията. Тя може да се прекрати само след няколкодневно безрезултатно търсене.

Сваляне и извличане на пострадал по скали
Прилага се при злополука с алпинисти по скален маршрут. Използуват се алпийският инвентар, възлите, осигуряването и някои специални начини и съоръжения — установка, спирачен блок от карабинери, рогатка, въжено-стоманена уредба и др.

Най-често пострадалият се сваля с рапел или с горна регулация през спирачен блок от карабинери , който се прави с два карабинера, разположени перпендикулярно, създаващи значителен триещ момент на прокараните въжета. За по-голяма сигурност на мястото на спускането се прави установка от няколко клина или на подходящи скални издатъци и усилени карабинери с муфа. Така спасителят има пълна свобода на действие, тъй като ръцете му са свободни. При стръмни снежно-фирнови склонове установката може да се направи от няколко ледокопа или ски.

Извличане се налага при злополука близо до горния край на маршрута, при попадане в ледникова пукнатина и при невъзможност за спускане (големи надвесени пасажи). За по-леко преодоляване на голямата тежест се правят полиспасти — механизми от няколко елемента, изпълнени от опорни точки, карабинери, клинове и въжета . Чрез тях усилието за изтегляне се намалява няколко пъти. На мястото на самозатягащите се възли могат да бъдет употребени жумари, улесняващи манипулирането.
За пренасяне на пострадал през широки пукнатини и улеи се използува техническият прийом, наречен тролей . Неговата употреба е оправдана при липса на друга възможност.

При отравяне с бензин – пострадалият е като опиянен. Често губи съзнание и повръща. Ако има бензинови пари, пренесете го на чист въздух. Поставете го в странично стабилно положение. Почистете устата от повърнати материи. Ако е в съзнание, дайте му две супени лъжици медицински въглен, разбъркан в чаша вода. Не предизвиквайте изкуствено повръщане; Завийте го. Осигурете специализирана помощ. Ако дишането и сърцето спрат, започнете съживяване. Тези пострадали винаги се нуждаят от лекарски преглед.

Прекъсване на първата помощ се налага само когато спасителят е сам, но и тогава той трябва да търси специализирана помощ, след като е помогнал на пострадалите от първа спешност, т.е. оказал е незабавните мерки. Във всички останали случаи осигуряването на безопасност, търсенето на връзка със специализиран екип и други се извършват от неучастващи в първата помощ лица.

при въглероден окис и пропан-бутан осигурете за себе си и за пострадалия чист въздух. Не включвайте електрически уреди, не използвайте огън, защото отровната смес е силно избухлива. Поставете пострадалия на гръб, а ако повръща – странично стабилно положение. Освободете го от пристягащите дрехи, завийте го. Поддържайте непрекъснат контакт с него, проверявайте дали диша и как работи сърцето.

Ако дишането спре, раздишайте го с уреда за изкуствено дишане. Ако няма кръвообръщение, опитайте да помогнете чрез външно притискане на сърцето. Някой друг незабавно да се погрижи за осигуряването на специализирана помощ. Ако е невъзможно да осигурите такава, .използвайте подръчен превоз, в който продължете съживяването. Всеки отровен – независимо от оплакванията и състоянието му, се нуждае от лекарски преглед и помощ